7 родителски страхове и как “Слънчев лъч” се справя с тях

Споделяме един текст на Северина Кирилова, майка на едно от децата от нашето училище, за това какви притеснения са имали тяхното семейство за училището на сина си и как те са намерили своето решение в “Слънчев лъч”.

1. Лавка или магазинче за сладки неща

Кошмарът на всеки родител, който се старае да възпитава детето си здравословно. Дори у дома да царят правила и те да се спазват, в междучасията в училище няма как да предпазим детето си да не яде “нездравословни” храни. Дори от любопитство, то ще опита чипс, газирани напитки, вафлички, шоколади и т.н., просто защото всички други деца това си купуват. Дори и да му слагаме храна от вкъщи, то може да се чувства неловко или засрамено, ако всички останали деца ядат “модерна” храна.

В “Слънчев лъч” проблемът с храната не съществува. НЯМА нито лавки, нито магазинчета. Храната, която се консумира, е само и единствено:
– Подбран и здравословен кетъринг, който се старае освен да покрие базовите нужди на децата, да е пълен с витамини и ценни елементи.
– Храна, която детето само си носи от вкъщи. И понеже много деца го правят, то вече е традиция и никой няма и да си помисли да направи коментар по темата – просто е съвсем естествено.
– Плодове и зеленчуци, току-що набрани от градината на училището – ммм, какво по-свежо от това!

2. Откъснатост от природата

Всяко дете прекарва голяма част от деня в училище. И, за да се балансира неговата връзка с природата, в най-добрия случай можем да го извеждаме през уикенда извън града.

В “Слънчев лъч” връзката на детето с природата и земята е на дневен ред. Големият двор, който всъщност в по-голямата си част е една плодородна градина, осигурява на децата постоянен контакт с почвата, растенията, с цветята и зеленчуците. Планините пък, които обрамчват целия фон, докъдето поглед ти стига, създават атмосфера на спокойствие и мир, на това, че хоп! и планината ти е на ръка разстояние. А в сугестопедията се казва именно така: “Ако човек иска да постигне цели и върхове, добре е да гледа към някоя планина”. Децата в “Слънчев лъч” имат тази красива възможност и всеки ден неволно попиват величието и меката топлина на Родопитв.

3. “Аз съм с по-модерен телефон, твоят не струва!”

Колко често страдаме, когато подобна реплика е изстреляна към детето ни в някое от междучасията. Сравненията между децата са неизбежни. Но тези уж невинни подмятания, често ги удрят в самочувствието и те започват да се чудят защо нямат последен модел телефон и си пожелават именно такъв за следващия си рожден ден.

В “Слънчев лъч” мобилните устройства не са позволени по време на часовете. Дори дете да има и да си го носи, той го оставя при своя учител и само в междучасията може да го ползва! Но не само това – всички ученици в училището са като едно голямо и задружно семейство. Никой не гледа в чуждата паничка, всичко е общо и съвместно, приемащо се от всички. Така че всички ние се стараем този принцип да остане в основата и винаги да е така!

4. “Децата в училище ги тъпчат само с непотребни знания, които не разбират в дълбочина”

Основен проблем в съвременното българско образование е, че се обръща прекалено много внимание на САМО една от деветте вида интелигентност, които детето може да развива. А именно – логико-математическата.

В “Слънчев лъч” преплитаме този неизбежен и важен елемент – логическото мислене – с останалите вида интелигентност (лингвистична, музикална, телесно-кинетична, визуално-пространствена, натуралистична, вътреличностна и междуличностна). Много творчество, музика, спорт, изкуство и всякакви други активности, за да може всяко от децата да се развива като многопластова личност. Една малка част от заниманията, които децата получават при нас, са:
– театър
– айкидо
– модерни танци
– инструмент по избор
– хор
– работа с глина и грънчарство
– паневритмия
– плетене
– градинарство
– йога
– и редица тематични класове, като изкуството на икебана, проектиране и строене на къща, майсторене на мартеници и какво ли още не!

5. Външният свят

Добре ни е известно, че училището си е училище, но това, което чака детето когато завърши – реалният живот – е нещо много по-различно.

В “Слънчев лъч” редовно посвещаваме ден в големия свят. Искаме да покажем на децата интересните неща, които се крият извън границите на училището и да видят отрано малка част от това, което ги очаква, щом станат големи хора. Екскурзии до природни и културни забележителности,  посещение на шоколадова фабрика, преброяване на совите в “обикновен” пловдивски квартал, наблюдение на екзотичните животни в природонаучния музей са само малка част от дестинациите, които заедно посещаваме. А големият списък, който чака да изследваме заедно, става все по-дълъг и изкушаващ!

6. Детето вътре, родителят – дотук!

Колко често изпращаме детето си до училищната порта… и край! Нашата функция спира. Не ни е позволено да влезем вътре, а дори и по изключение да го направим, ни е неловко – между забързаните ученици по коридорите и строгите учители, които ги подканват да влизат по класните стаи, място за родителя няма! Освен на родителската среща, в най-добрия случай. А каква е атмосферата, докато детето ни учи? Как протича часа? Комфортно ли му е вътре? Какви трудности среща и как да сме му от полза? Това са все въпроси, които можем само да гадаем, но много трудно да сме сигурни в отговора. Ако извадим късмет, класната учителка на нашето дете е позитивен и ведър човек, който редовно ни информира, но съгласете се, и най-жизнерадостната госпожа да ни се е паднала, и тя си има ограничение на време и енергия и не може да дава доклад на всеки родител по всяко едно време.

В “Слънчев лъч” смятаме, че родителя има място в училището! И смятаме, че е важно той да знае как се справя неговото дете, къде има спънки и в кои области е малък гений. За целта обръщаме внимание на няколко неща:
– редовно публикуваме снимки от дейностите ни в училище. Имаме специални затворени групи само за родителите, където те редовно са информирани какво се случва зад стените на школото, какви активности са били на дневен ред тази седмица, какво ново се е случило и как тяхното дете е реагирало на всичко това.
– често организираме инициативи и празници, на които всеки родител е добре дошъл. От това да правим заедно лютеница на двора, през това да видим спектакъл, който нашите деца изнасят, до това да присъстваме всички заедно на японска чаена церемония в голямата зала на нашето школо.
Училището не е само за детето и за учителя! То е и за родителя, защото така вече наистина се получава силна спойка между дома и училището и за детето преходът между двете е много по-лесен и плавен.

7. Домашни

Колко неприятно може да е за едно дете да се прибере у дома, и вместо да се наслади на заслужена почивка, да обърне внимание на своите играчки, за които все не остава време, да се разходи или просто да се види със своите родители… да се налага да си пише домашните! Никое дете не обича домашните – и това е откакто свят светува.

За да преобразуваме това, в “Слънчев лъч” посвещаваме част от следобеда на “самоподготовка” – дейност, в която всяко дете отмята всички задачи, за да може когато се прибере у дома, да е освободено от това задължение. В атмосфера, в която всеки учи, пише и смята, му е много по-лесно да е съсредоточено и ефективно, а след това у дома да може да се посвети на най-любимите си занимания.

А към всичко изброено, можем да добавим и най-важната съставка – щипка любов, която всеки ден влагаме в нашия малък училищен свят! Защото обичаме това, което правим и искаме всички наши малки господа и госпожици да обичат магията, наречена Училище!

Автор: Северина Кирилова, родител

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *