Защо училището ни е “еко”?

В последно време започна много да се спекулира с думички от сорта на “био”, “еко”, “натурално”, “природно” и тъй нататък в този дух и за съжаление често опаковката и гръмкото заглавие няма връзка с реалния продукт. Да си “био” и “еко” просто вече е модерно!Тръгна цяло течение, което е чудесно, но на този гръб легнаха и доста “паразити” – да вземем едно обикновено “еко кисело мляко”, което е пълно с палмова мазнина. Меко казано – разочароващо. Или “био” бисквитка, пътувала от другия край на света, която реално е с почти нулева хранителна стойност – толкова са я префинили от Е-та, консерванти, оцветители и вредни неща, че накрая нищо не е останало.

Но защо ви говоря всичко това? Защото МНОГО често рекламата ни ЛЪЖЕ. Да! Съвсем откровено, съвсем в очите. И това вече дори не е тайна. След някой и друг филм, като “99 франка” например, или когато си купим прехвален продукт, който не струва и 5% от стойността, която сме дали, у нас се поражда съмнението. За всичко. Ставаме гърмяни зайци и изобщо не се хващаме толкова лесно на въдичката: “Това е био, това е еко”.

А сега да обърнем фокуса към Частно основно еко училище “Слънчев лъч”.
От къде на къде ще лепват този етикет “еко” пред училище? Каква е логиката? Някакъв трик или хитрост да е по-модерно? Даааа, за добро или лошо, така сме се напарили с какво ли не, че вече трудно вярваме. Което си има и добра страна – не вярвай сляпо, ами провери! Опитът е най-силното доказателство за нещо!

И така! По стечение на обстоятелствата, аз съм вътре в кухнята. И мога да споделя как изглеждат нещата “зад кулисите”. Не вярвайте на думите ми! Даже се усъмнете до такава степен, че направо отидете и сами да се уверете в лъжите, които ръся (тук вече се шегувам, надявам се, че хващате дозата хумор).

Като логичен човек, започвам по ред:

Еко №1 – природа!

“Слънчев лъч” е извън града – буквално насред полето. Това означава, че:

  • децата гледат около себе си пейзаж не от блокове и магазини, а от планини и треви;
  • зад училищна порта, ги очаква НЕ бетонна улица, а черен път – който води към тръстиките, храстите, дърветата – и това е много забавно!

Забавно, да – представете си върволица деца, крачат из полето. Някои с гумени ботуши, други с шапки, трети – голи до кръста. Има нещо ТОЛКОВА детско, истинско и очарователно в това, нещо толкова приключенско. Забравено направо! И госпожата – със забрадена глава (поради слънчеви причини) крачи бодро напред, а отзад са другите госпожи, които току подвикнат на някой заплеснат или просто, за да има ред и дисциплина. Такава гледка си заслужава да преживее човек поне веднъж в живота!

Еко №2 – въздух!

Не случайно местността, където е “Слънчев лъч”, се нарича “Ветрогона”. Всеки следобед от планината се спуска полъх, който освен че разхлажда, прави местността с по-чист въздух от Пловдив и от Марково (брей!). Клише, не клише, за детето е също толкова важно това, какво яде, и това, което диша! Точка.

Еко №3 – атмосферата

Знаете ли как се чувствам всеки път, когато отивам да взема Рафаел? Като на курорт! Едно такова спокойствие е легнало там, че човек да се главозамае – аз в училище ли отивам или в балнеокомплекс?! Чудя се само къде са минералните бани… И няма да се учудя, ако след време и това се появи!

Еко №4 – градина

Децата САМИ сеят, садят, поливат, окопават и най-важното – изскубват и ядат своите зеленчуци. Класните стаи цяла пролет бяха пълни с разсад – нещо толкова ЖИВО и красиво, и абсолютно нехарактерно за едно училище! Еми закоравяла ни е системата – дотолкова сме свикнали само чинове и учебници да виждаме, че такава гледка – мини саксиики със стръкчета домати в класната стая, си е направо шок! Ама от този шок, дето те усмихва!

Еко №5 – компост

Ей това сътвориха децата, заедно с вещ специалист, тази седмица. Някои браха тръстика, други събираха шума от гората, трети издирваха дървесни стружки, но резултатът е налице – компостът е построен!
Опит 1-ви училището само да произведе смес, с която да облагороди микробиологията на почвата, за да стане тя още по-плодородна и да са силни зеленчуците в нея – то и аз покрай тези теми разбрах, че ако има нужните съставки в една почва, растението си изгражда имунитет и няма нужда от никакво пръскане – болести не го ловят. Има ли болни растения – причината е в почвата и някаква конкретна липса вътре: я някое чехълче/ амеба, я някоя гъба, я някоя бактерия… Да видим до есента какви резултати ще постигнем!

Еко №6 – РЪЧЕН ТРУД

Защо пък това да е еко? Защото лично за мен едно дете е нужно да твори. С две ръце. С две очи. С цяло тяло. Да впери поглед в монитор, може и да развива мозъка, но не и моториката. А и таблет винаги може да си цъка, но да МАЙСТОРИ – ето това се удава само като има майстор, от когото да учи. И да чукна на дърво, майстори все още има. И по глина. И по рисуване (Таньо, благодарим!). И по музика – даже няколко. И по плетене, шиене и всичко що изисква сръчност и съсредоточеност. И децата усвояват. Рафи винаги най е очарован от практическата част. Когато нещо са сътворили (като замък от картон например – ама да знаете, наистина беше огромен!). Когато нещо физически са създали… Когато има резултат! Генератори, какво да ги правиш!

Еко №7 – класни стаи на открито

Защо пък не! Едно време учителката ми по испански, дошла от Сарагоса и бъкел не разбираща български, ни разказваше, че в Испания, като е хубаво времето, взимаме си чантите и право в парка! И правим урока на открито! И аз, още тогава се чудих, защо ние сме толкова застреляни в България, че стриктно седим в класните стаи. То навън птички пеят, зелено, синьо, дърпа те, тегли те, а насреща ти решетки и строга госпожа, която те мъмри да гледаш в читанката (да не ви казвам тези решетки с какво ги асоциирам, ще си замълча тактично).
И тук – ето! Някой се е сетил: хубаво ли е времето – значи сме навън!

Спирам дотук!
И за да не кажете: “Абе тази Северина, много ги знае нещата, ама ние какво да правим?”
Как какво?
Имате дете между 5 и 12 години и живеете в Пловдив?
Заповядайте на отворените врати и се запознайте с училището и хората в него.
Целият юни “Слънчев лъч” отваря врати за лятно училище и приема всеки любопитко да дойде и да пробва. Било за седмица, било за две, било за месец!
И има приключения, които дори и аз искам – някакви родопски истории, лагеруване, огньове и какви ли не вълшебнотии.
Записвам го Рафаел от раз и чакам и други нещотърсачи да се гмурнат в приключението!

Автор: Северина Кирилова, родител на ученик от “Слънчев лъч”

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *