Краси Георгиев на среща с децата от “Слънчев лъч”

“Най-важното е да сме добри и да си помагаме!” – това не спираше на повтаря  при посещението си в училище “Слънчев лъч” ултрамаратонецът Краси Георгиев. Само два дни преди началото на 55 часовото му предизвикателство, Краси отдели от ценното си време за тренировка и подготовка за предстоящото изпитание, за да мотивира учениците ни, че няма невъзможни цели и всичко можем да постигнем със собствени усилия, упоритост и труд, стига да го поискаме.

Разказите на Краси за състезанията, в които е участвал ни пренесоха от 55 градусовата жега на Сахара,  до джунглата на Камбоджа и до -50 градусовия студ на полярния кръг. И във всичките му разкази присъстваха истории за доброта и взаимопомощ – за някой, който му е помогнал неочаквано в най-трудните моменти на изтощение, както и за това как той самият е помагал. Със скромността на голям Човек, Краси разказва за това как да подари 100 кг. ориз за гладуващи и живеещи на улицата деца, които да посещават училище или да дари няколко крави и кози за масайско племе, с които да подпомогнат прехраната си, защото са помогнали на него в труден момент, като за нещо напълно естествено.

Той може да бяга и с това се опитва да помогне и в сегашната си кауза за осигуряване на достъп до спортни занимания на деца, преживели онкологични заболявания. При предишното си предизвикателство тича 36 часа на пътека, поставя нов Гинес рекорд и събира средства за 26 деца, които заминават на състезанието “Игри за победители” в Москва, като се завръщат от там с 29 медала. Този път летвата е поставена по-високо и ще трябва да тича 55 часа, а каузата му е същата.

Ще ми е много трудно, но тези деца са минали през много по-големи изпитания. Те са истинските герои, не аз! Това е най-малкото, което мога да направя за тях. – споделя Краси.

Обича да предизвиква себе си, като прави нещата, от които най-много се страхува. Вярва, че това е единственото решение за справянето със страха – да се изправиш срещу него. Така въпреки страха му от змии, паяци, скорпиони, той продължава да участва в най-екстремните ултрамаратони, в най-неблагоприятните природни условия, в най-различни точки на света.

Започва да се занимава с бягане на 36 годишна възраст, когато решава да промени нездравословния си и самоубийствен начин на живот, изпълнен с алкохол, наркотици, тютюнопушене, вредна храна и наднормено тегло. Спира всичко изведнъж и започва да тича. Разбира, че това е нещо, което му харесва и превръща тичането си в начин на живот.

Започнах да тичам, защото от една страна спорта ни учи на дисциплина. Много е важно да сме дисциплинирани. Защото, ако имаме някакъв план и искаме да го постигнем, много лесно можем да го започнем, но важното е как ще го продължим. Когато аз започнах, аз исках да се променя, защото не харесвах това, което се случваше с мен. Когато нещо не харесваме в себе си, ние се опитваме да го променим към по-добро. Когато искаме да променим нещо в себе си, много е важно да променим и обстановката, в която се намираме. Защото много от нас искат да променят нещо, опитваме се, но някои хора около нас ни пречат. Затова имаме ли някакъв план, решим ли да променим нещо, много е важно да го следваме. Всички дълги дистанции, които аз правя ме учат първо на дисциплина, учат ме, че няма да е лесно, но продължим ли напред, винаги има моменти, които са и добри, и лоши. Важно е да знаем, че когато ни стане трудно (както и на мен през тези 55 часа ще ми бъде много трудно и ще ми минават мисли  като”Искам да се откажа” или “Искам да спра”), но важно е да знаем, че когато започнем нещо, важно е да го следваме до края. Моята причина да започна да бягам е да се науча как да съм по-добър, но и да науча неща за себе си. Как можем да научим нещо ново за себе си? Когато пробваме нещо ново. Защото има много неща навън, от които се страхуваме. Аз, например, се страхувам да летя. Какво направих? Отидох и изкарах курс за парапланеристи. Страхът не трябва да го приемаме за лошо нещо. Страхът е там, за да ни покаже, че можем да намалим, но можем и да продължим. Разказах ви как ме беше страх от змии. Но отидох в зоологическата градина и започнах да галя змии.  И геройството е именно в това – да продължиш, въпреки че ти е трудно.

След интересните му разкази, Краси предложи на децата да поспортуват заедно на двора. Всички се включиха с ентусиазъм в част от тренировъчната му програма и направиха няколко състезания. За победата Краси им каза, че не е толкова важно дали ще си пръв и дали ще победиш останалите. Много по-важно е да победиш себе си и да не се отказваш.

Прегладнели от спорта на открито, дойде време и за кулинарната част от срещата с Краси. Децата бяха набрали пресни зеленчуци от училищната градина и с осигурените от Нашенско истински сиренца и саламчета, всички се втурнаха в приготовленията на най-вкусните сандвичи.

На финала децата изпратиха Краси с песента-химн на училището ни, за която той сподели:

Тази песен ще ми дава сила докато тичам! Ще се радвам да звучи и по време на предизвикателството.

Изключително се радваме, че децата ни имаха възможността да се срещнат с толкова голям Човек! Ако поне мъничко са поели от неговата доброта, сила, отдаденост и воля, значи бъдещето ни е в добри ръце!
Ще се видим с Краси отново в петък, на старта на предизвикателството му, където всички ще тичаме  с него от Гребната база до Цар Симеоновата градина. Всеки може да се включи с колело, ролери, тротинетка или с друго любимо безмоторно средство за придвижване. А в събота и неделя ще бъдем отново подкрепа на Краси със спортните и творчески занимания, които сме подготвили за децата в Цар Симеоновата градина.
Очакваме ви между 10 и 18 ч.!

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.