Кинофестивалът “(не)Възможното образование” е инициатива на Общност за демократично образование, която се реализира за втори път в София. Тази година, поради големия интерес към темата, фестивалът се организира от доброволци и в други градове – Пловдив, Добрич, Варна и Бургас, като вече има заявки и от още градове.
В Пловдив сформирахме екип от ЧОУ “Слънчев лъч”, Сдружение “Общност за свободно образование”, Фестивал “Младият Пловдив чете” и Народна библиотека “Иван Вазов” за сбъдването на този фестивал. Подбрахме девет документални филма, които представят разнообразни успешни практики на учене и преподаване от цял свят. Целта ни бе да се запознаят зрителите, които са и възможни участници в образователния процес (ученици, учители, родители), с многообразието на методи и системи за обучение. Водихме се от идеята, че богатството на всеки един индивид е в неговата уникалност, затова не може да има единна образователна система за всички и именно уважението към различията помежду ни би довело до едно човеколюбиво образование, което да отразява особеностите на всяка една човешка същност. Подобно зачитане би създало оптимални условия за развитие и реализация на личния потенциал на всеки човек, както и за повишаване на усещането за щастие и удовлетвореност на хората, независимо от възрастта им.
В рамките на кинофестивала предоставихме и пространство за диалог и дискутиране на възможностите за подобряване на образователната среда в различните общности. Именно затова след прожекцията на всеки филм, публиката имаше възможност да дискутира и постави своите въпроси по представените теми с поканените гости, които са специалисти в различни области на образованието.
16-ти февруари/2019 г.
Стартирахме с филма “Ние сме тези, които очаквахме”, който се фокусира върху образователния опит на пет млади хора от Суиндън, Англия, като разглежда трите основни стълба, върху които е изградена настоящата образователна система в световен мащаб: учебни програми, тестове и преподаване. Наблюдава се как милиони млади хора се провалят от системата и режисьорът изследва алтернативни начини за използване на таланта, който съществува в подрастващото поколение.
Дискусията със Светла Тодорова след прожекцията протече под формата на “Световно кафе” – метод за конструктивни разговори, при който аудиторията се разделя на няколко отбора, като всеки се фокусира върху различна тема или проблем в търсене на решения. Накрая всеки отбор споделя най-важното, до което са достигнали като предложения и възможности за решения. Всички се съгласихме, че промяната в образованието е възможна и зависи от всички нас – учители, родители, деца.
Вторият филм за деня “Валдорф на 100 – Научи се да променяш света” ни даде съвсем бегъл поглед върху това какво представлява валдорфската педагогика. Благодарение на дискусията ни с Кристина Димова (от създателите на Даскало Творителница), успяхме да научим и преживеем малка част от този метод за обучение на децата. Говорихме си за антропософията и седем годишните цикли на развитие при човека, ученето чрез преживяване, силата на изкуството в обучението и най-важното – свързването между хората като човешки същества – с любов и разбиране на другия.
17-ти февруари/2019 г
Вторият ден от фестивала бе посветен на демократичните училища с документалния филм “Училища на доверието” и игралния филм по действителен случай за английското училище “Съмърхил“. Гостите ни за дискусията бяха Гергана Лесенска и Виктория Червенкова от пловдивското демократично училище “Мечта”, които освен да отговорят на въпросите от публиката, имаха възможност да разкажат и за своя практичен опит с начина, по който се случва образователния процес в едно такова училище. Дискусията се въртеше около законовите рамки, липсата на автономия на училищата и нуждата от свобода в разработване на собствени програми и методики в обучението на децата.
18-ти февруари/2019 г.
Третият ден от фестивала се проведе в Народна библиотека “Иван Вазов”, като част от програмата на “Младият Пловдив чете”. Там бяха излъчени филмите “Забраненото образование” и “Монтесори педагогика” с гост за дискусията Виолета Жекова.
23-ти февруари/2019 г.
Четвъртият ден от фестивала започна с филма “Ненасилствена комуникация в училище”, който разглежда една конкретна ситуация на конфликт между деца в училище в Дания и начина, по който се разрешава чрез емпатия. Подходът ННК е метод за общуване, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг, но може да се каже че е и начин на живот, тъй като корените му идват от фолософията за ненасилие на Махатма Ганди. С Емилия Илиева-Крайнова, която популяризира метода от 15 години в България, имахме възможност да обсъдим тази ситуация, както и как бихме могли да разрешаваме и други конфликти не само с другите, но и със себе си, чрез емпатия и разбиране, задавайки си два основни въпроса: “Как се чувствам?” и “Каква моя нужда е нарушена в тази ситуация?”, като отговорите на тези въпроси могат да ни помогнат и в намирането на решение на конфликта.
Вторият филм за деня “Азбука” беше толкова разтърсващ, че ни остави без думи след края му. Чрез гледната точка на специалисти в областта на образованието като Джералд Хютер, сър Кен Робинсън, Андре и Арно Щерн и през лични истории като тази на Пабло Пинеда, режисьорът Ървин Вагенховер подсказва, че днес училището често не помага, а по-скоро е в ущърб на творческите способности на децата. Използваните методи в образователната система са наследени от Индустриалната епоха и почти не са се променили, докато светът върви напред в развитието си. Остарелите методи възпитават в подчинение човека и не му създават условия да осъзнае и опознае реалните си възможности. Образователни дейци от различни краища на света анализират този процес и предлагат различни алтернативи.
24-ти февруари/2019 г.
В последният ден от фестивала се срещнахме с историите на 8 американски училища от Калифорния до Харлем от края на 80-те години във филма “Защо тези деца обичат училище?”. Филмът е заснет преди цели 27 години и е носител на множество филмови награди. Представените училища са необикновени и постигат отлични резултати, благодарение на алтернативните методи на обучение. Режисьорът Дороти Фадиман ни запознава с техните характерни отличителни черти и ни кани да изследваме какви са причините едно училище да бъде успешно. В обсъждането след края на прожекцията бяхме разделени на три отбора, които да разгледат различни гледни точки от филма – през очите на децата, на възрастните и да помислим какво от филма е възможно да се случи и тук.
Втората част от деня посветихме на българския метод в педагогиката – сугестопедията на проф.Лозанов. Разговорът ни беше със сугестопедагога Елена Стойчева, която сподели за основните характеристики на този метод и силата, която има подсъзнателното възприемане (сугестия) на информацията за децата. Бяхме свидетели на част от документален филм, заснет през 70-те години в експериментален клас, където децата за 3 дни, без да учат буквите, а само чрез картинки с думи на стената, успяха да се научат да четат за 3 дни. Разбира се, този метод трябва да се използва внимателно и единствено от хора, които са наясно с материята и познават добре човешката психика и силата на подсъзнанието. Но той е мощен инструмент за създаване на нови невронни връзки и трайно запаметяване на информацията.
Благодарим на всички присъстващи за активността и загрижеността за тази така важна тема в нашето общество – образованието!
И на приятелите ни от “Жанет 45” и “Магазин при Сашо Костов” за прекрасните литературни заглавия, които подготвиха за фестивала!