По случай Международният ден на водата (22 март), учениците ни от 5-ти, 6-ти и 7-ми клас посетиха втората по големина в страната ни пречиствателна станция за отпадни води – най-модерното подобно съоръжение в България.
Посещението ни бе организирано със съдействието на РИОСВ Пловдив, в лицето на Милослава Михайлова- главен експерт в инспекцията, на която сърдечно благодарим.
Наш домакин и лектор беше инж. Николай Михалков и неговият усмихнат екип.
В началото на посещението ни, по достъпен и интересен начин ни бе представен процеса на пречистването на отпадните води и неговото значение и важност.
Въпреки нелеката им мисия, служителите в станцията говореха с впечатляващо отношение и грижа за опазването на околната среда.
Благодарение на осъвременената си база и апаратура те наистина успяват да превърнат отпадната вода от канализацията на Пловдив и околните села, във вода безопасна за живия свят в река Марица, където се излива накрая тя и да спазят всички нови изисквания за пречистена вода, поставени от Европейският съюз.
След презентацията бяхме поканени в микробиологична лаборатория, където учениците наблюдаваха проба от отпадни води и видяха колко много микроскопични същества живеят в нея.
Последва разходка из съоръженията на самата станция. Много се впечатлихме от най-големите на Балканския полуостров метанови танкове. В тези съоръжения се произвежда газ-метан, естествено отделян при загниването на ненужната органична утайка оставаща след пречистването на водата. Метанът служи за производство на електроенергия, като задоволява около 50% от нуждите от ток за пречиствателната станция. Каквото пък остане от гниещата маса, се изсушава в единствената в страната ни инсталация за термично изсушаване и се превръща в прекрасен компост за земеделието. Един съвършен и завършен екологичен кръговрат на веществата.
“Всичко се върти”, е казал някога мъдрецът. Това важи особено много и за водата и нейния вечен кръговрат. Същата вода, която идва от нашите кранове, е водата, която са пили динозаврите, или в която някой се е къпал преди 100 години, както и която миналата есен се е стичала след дъжда в канавката и т.н и т.н.. Това наистина е същата вода, която е стара, колкото света и от която ежедневно се нуждаем, за десетки различни употреби. Затова и сме длъжни да я опазваме и пречистваме, защото ще продължим да имаме нужда от нея и защото тя ще бъде тук, дори и след като нас вече ни няма.
След края на посещението ни, учителите Пенка Иванова и Йордан Лулин са уверени, че учениците посетили пречиствателната станция, вече разбират в дълбочина значението на водата, като ресурс и осъзнават важността от изграждането на навици и отношение, свързани с опазването на водата на планетата Земя.
